20 мая 2022 г., 21:25  

Три капки мастило за любовен стих 

  Поэзия » Любовная
302 4 9

ТРИ КАПКИ МАСТИЛО ЗА ЛЮБОВЕН СТИХ

 

Бях дъждовна гора сред зелените скути на юни,

непокорно море от нахален бръшлян и тинтява.

Приютих те – бездомник, из моите дебри изгубен.

И копнея за досега с твойте ръце оттогава.

 

Не разбрах как успя подранилия здрач да измолиш 

да ни свие гнездо от разюздан оман и звъника,

Мойте птици не бяха готови за обич и полет,

но ръжта разпиля топли къдри под звезден косичник.

 

И повярвах на ласката в скритите нокти на бриза,

на ръмежа и шепота в краткия стих на листата.

Ослепително бяла, облякох греховната риза,

преди да те пусна да слезеш дълбоко в душата ми.

 

Не броих до безпаметност всяка прекрасна минута

и за зимата нито надежда, ни огън не спастрих.

В храсталака надзъртаха топли очи на кошута.
И ни дебнеше есен, ревнива към чуждото щастие.

 

Не  попитах когато си тръгна дали ще се върнеш.

Невъзможно е някой да бъде задържан с окови.

Ала нощем, когато си сам и отчаяно зъзнеш,

за любовния дъжд и за мойта вселена си спомняй.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Нина.
  • Прекрасно е, изпълнено с чувства и такава образност, която го прави живо и докосващо! Поздравявам те!
  • Много красиво!
  • И пак БИС!
  • Валенце...
  • Много силно и внушаващо респект към поетичния ти талант, Валя! 🌈
    Останах истински възхитена от красивата оригинална четка на думите, потопена в боите на чувствата! Браво! ❤️ ❤️ ❤️
  • Не попитах – когато си тръгна – дали ще се върнеш.
    Невъзможно е никой да бъде задържан с окови.
    Ала нощем, когато си сам и отчаяно зъзнеш,
    за любовния дъжд и за мойта вселена си спомняй.
  • Прекрасно е, Вале!
  • Прекрасна образност, адмирации!
Предложения
: ??:??