Стига си се гърчил за измислени любови,
омръзна ми твойто просешко подсмърчане.
Наивното залъгване за някоя Единствена.
Ще проумееш ли, че всичко е преходно.
Всъщност.
Повтаряш до втръсване колко нещастен си.
Тя била всичко. Всичко – животът ти.
Безумно е! Сляп ли си?! Непростимо безумно
да затваряш едно име, в една крепост.
В един смисъл.
Влачиш ме в сака. Пренебрежително сгъната.
Сянка бездиханна зад гърба ти. ...