ТРИ ТОПОЛИ

В парка, сред разни дръвчета и бор,

като три сестрички, три тополи,

сгушени кротко, във тих разговор,

ветрец ги гали, нежно шумоли.

Отправили към небето чела,

разправят житейски истории,

за семействата и своите деца,

за туй що са децата сторили.

Облаче мине, сълза отрони,

слънце мило целувка им прати.

Събрани дружно в шумнати клони,

песни извиват певци пернати.

Дружни си бяха трите тополи,

дорде гръм не удари едната.

Дружни са двете. Вятър шумоли,

но други са те след бедата.