ІІ САМО ТЯ
Все ям. И ям.
Как да отслабна –
не знам.
Дебела, раздърпана, грозна,
с очила над носа –
как да си спомня сега,
че бях красива и модна?
Старостта е ужасна, но идва.
Където и да си – те настига.
Посрещни я – дори и сама.
Дори неразбрана
и обругана.
Спри, „добър ден” ù кажи.
Затвори очи и спокойно заспи.
Идва утрин и друга ще си.
Напусни този дом, опустял и намръщен.
Не е твой. Не е син.
Ти го искаш. Той – също.
© Надежда Все права защищены