16 окт. 2011 г., 23:45

Триста часа дъжд 

  Поэзия » Другая
770 0 11

С този дъжд се изляха сълзите на дяволи триста,

триста оловни сълзи за триста ангелски чифта криле.

Вятърът бие шамари от студ. Точно такъв го поисках.

Небето е айсберг – с черни помисли, с черно сърце.

 

Триста думи мълчани се удавиха в ореола на капките.

Камбана църковна триста пъти удари по моите вени.

В звука ù се спънах. Кръвта ми ръждяса в паузата гладка.

Тихо. В тишината безлика триста ноти свистят в реквием.

 

Триста овце преброих, а съня ми триста мътни го взеха.

В този дъжд всяка пръска е синьо мачете – дъха ми убива.

Нямам триста свещи. Все едно. И без тях гордостта си проклех.

И вали. Все без теб. Дяволи триста пъти до дъно сълзите изпиват.

 

© Даниела Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??