Религията е окачена на врата на атеиста.
Носи я със себе си, дори без път.
Като воденичен камък му тежи на шията.
В огъня му се привижда Страшен съд.
Който е безгрешен, пръв да хвърли камък
по изправения в центъра лъжлив пророк.
Който има вяра, да пребъде в себе си –
ходещ храм или неосъзнат порок.
Някои си отиват, без да знаят
колко струва тяхната душа.
Падат в трапа, който са копали
цял живот – в полето на смъртта.