ТРИЪГЪЛНИК
Внезапно събуждане –
сякаш някой ми бе ударил шамар!
Не беше пробуждане,
а от съня влязох в буден кошмар...
Усещах по себе си
познатия твой аромат...
Но тебе те нямаше –
не бях вече част от твоя нов свят.
Защо продължаваме
да храним с енергия тази агония.
Сякаш, по навик - да страдаме?
По някаква странна, нелепа ирония...
Тя беше избраната!
Аз вече бях спомен красив...
Но ето, че пак не отказах поканата
да пазиме пламъка в нас още жив.
Достойнство погубено
за нежни целувки и мъничко страст.
С надежди подкупено
и на себични желания в окови и власт...
Как се оказах с чувства излъгани?!?
В капан на съдбата – аз, ти и тя...
Бях станала ъгъл в триъгълник –
най-„тъпия” ъгъл в света!
© Христина Мандаджиева Все права защищены