Видя ли ме? Това ли съм аз?!
Ранена не от болката която
в мене тупти – а от предателства,
оплели с мрежи без края...
А сърцето все така тупти ли, тупти!
И сякаш хиляди отровни стрели –
към мене летят и се забиват в сърцето.
Доброто къде е? Като бях към всички добра!
Какво е търпение...!Какво ми донесе!
Като по цяла нощ отронвам горчиви сълзи!
И ето сива мъгла обгръща всемира...
огорчено е времето в което живея ...