ТРОМПЕТ
Самотен тромпет към небето
мъката си в звуци излива.
В езерото риби в кръг се въртят,
над тях проплакват патици диви.
Във краката лежи шапка пробита,
в нея дребни монети с очи на мъртвец.
Като малки слънца те светят в очите.
Заглежда се в тях притихнал щурец.
Залезно слънце по тромпета играе,
в злато залива притворил очите си мъж.
Минувачи притихват своите крачки.
Магията свърши. Изсипа се дъжд.
© Мимо Николов Все права защищены