Корона си в короните дървесни
и топлинка си
в птичето крило,
присвила полъха на южни аромати,
тропическа екзотика
на кадифе
разтворено под палмовите клони,
подобно люлка,
нарово дихание
на пламналите в утрото усмивки...

И сок потичащ по корите,
по твърдите зърна на същността
набъбнала дълбоко в кът потаен
на девствена тропическа гора,
си ти,
безумна си възбуда,
природна съкровена голота,
полуда си, реално чудо
във твоите дебри се изгубвам
и топя,
топя и разума си,
воля
и житейска роля,
топя и дрехи рамене,
топя ръце, нозе
гръдта си
приливам се във твоите духове...