18 февр. 2010 г., 13:34

Тротоарът 

  Поэзия » Другая
1264 0 12
И пее тротоарът с любовни въздишки,
събирани тайно от хора в нощта,
доволен, щастливо изплита им нишки
и сбира си вечно съдба след съдба.
Усмивки е виждал - фалшиви и истински,
сълзи са поливали прашен паваж.
Прегръдки са литвали, омрази се плискали,
но той си оставал - най-верният страж.
И днес леко стъпвам по тротоара, заслушана
във стъпки, оставили толкоз следи.
Дочувам въздишката нежна, приглушена,
в която се смесват любов и тъги. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Паула Петрова Все права защищены

Предложения
: ??:??