Крещя...
не чуваш, нали, за теб съм
празно ехо.
Мълча...
Не чуваш думите ми скрити
в шумна тишина,
но защо ли да стигнеш някъде
по-далеч от повърхността.
Блъскам по съвестта ти...
сякаш да разбия себе си в стена,
а ти стоиш все така горд и самовлюбен,
както досега!
Излъгани очаквания...
празни обещания...
способен само на това!
Открито егоистичен,
малко даваш...повече взимаш...
такъв си - труден за обичане!
© Наталия Георгиева Все права защищены