27 февр. 2010 г., 13:53

Трудно 

  Поэзия » Другая
830 0 20



Дъждът е самотник,

винаги

някъде скрит.

Показва се само

щом домъчнее му

много.

Понякога

просто наднича

и през сълзи

безмълвно

закачливо намига.

Но дотежи ли му,

започва да шепти

и шепти,

шепти,

шепти…

Случва се да говори

и сърдито.

Тогава

водопадната му песен

всичко заглушава,

а сред звуците

се чува тихичко

накъсано

„Защо, защо,

защо…”

 

Обичам да го слушам

и в захлас

често

към него

ръцете си протягам,

но…

трудно се прегръща

дъжд.

 

 

 

 

 

 

 

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??