True Parable 1

И в един ден от лятото придойдоха много хора в града.

Непознати и дрипави,

гладни и жадни и

чакаха царя до нощес.

А тогава царят излезе:

Чий е този народ, какъв народ сте вие - запита царят,

а тези отвърнаха, че не знаят. -

И кой народ не си знае бащите и дедите и това

как се казва родът?!

А те вдигаха рамене, защото не знаеха.

И се изправи тази грамада,

щото беше висок този цар повече от всичките хора,

и рече:

Аз народ , дето не си знае корена и отде се е пръкнал на тоя свят, не ща

да се меси с моите.

Щото това е племе и семката му се губи.

И каза:

Щото при мене и циганите, и власите, и всички, дето

заварих в селата, си знаят дядовците

и как са се казвали тия и що са правили с ръцете си! Крали ли са,

строили ли са.

И прокълна тълпата като каза :

Вървете в тъмнина, тъй както сте дошли от нея!

И ония се молиха много дни и жените ридаеха, че са бездомни,

но дойдоха войници и ги изпъдиха.