Опитах се да тичам срещу вятъра,
понесла труповете на безсилието
върху плещите си отмаляващи…
Не ставаше! Разкъсана залитах и
незнайно как се приземих отгоре.
… и вятърът отвътре ме разяде.
Защото нямах плещи. А отвори
от криле...
... които някога ми даде.
© Лора Димитрова Все права защищены