23 июл. 2019 г., 00:34

Трябва да сме благодарни 

  Поэзия
1078 2 14
Пропаднах в бездна или оскотях,
че сложих на душата тежък грях.
Ожалвах се – защо не съм щастлив,
и даже, как животът бил ми сив?!
Но трябваше до дъното да сляза,
да осъзная, сякаш от проказа
не тялото е болно, а душата.
Умът тогава сепна се в главата!
Щастливи сме, щом крачим, тъй свободно,
щом вдишваме със дробовете волно.
Ей хора, трябва да сме благодарни,
подминат ли бедите, най- коварни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Бях нещастен, че нямах обувки, докато не срещнах човек без крака »

5 место

Предложения
: ??:??