Идва безмълвната утрин
и аз се събуждам отново сама
в прегръдките на свежия въздух
със завивка от студена роса..
Върху облака бял залюлях се
и се спуснах по плитката
от лъчите на слънцето,
събудих се пак на земята...
Чух рева на моторите.
Забързана тръгнах към своите
неотменни човешки дела
в тролея претъпкан с хората. ...