Топлите ласки, предизвикателен поглед, потайни мисли,
които с очи искам да разгадая и притая като спомен тих.
С чужди устни търсех нови хоризонти, надежди, смисли.
И новите си любови със старите неизбежно все ги мерих.
Всяка връзка е ново начало с добре познат и банален край.
Гордостта аз си лекувах с мъже, по-раними и от мен самата.
Но може ли една жена да стои сама бореща се до безкрай?
Живееш за думите „Ще си останем завинаги само двамата“.
И примиряваш се даже новата любов да те унизи и заслепи.
Преобразяваш ли се с времето или с насмешка ще го гледаш?
Но само една любов би могла тебе да те извиси и да те крепи.
За да я намериш, трябва първо в себе си дълбоко да се гледаш.
Трябва да обикнеш това, което си тук и сега ти, мило момиче.
Да се подкрепиш с мили слова, да обърнеш поглед към тебе.
Ти не си родена, за да си останеш едно незабележимо мъниче.
Любовта ти с някого може да достигне чак до синьото небе.
© Николина Барбутева Все права защищены