28 февр. 2008 г., 10:06

Тръгнем ли утре в различни посоки 

  Поэзия
1161 0 13
по текст на Нелсан “Късно е”


Бяхме едва седемнайсет годишни
с плахи - по детски невинни очи,
думите спираха някак излишни,
чувства бушуваха в наште гърди.

Ти ме целуна под тихата стряха,
сълзите пълнеха наште очи,
Утре-то носеше вечна раздяла
(проумявах го аз, не вярваше ти)

Днеска ни срещат откраднати мигове,
щури въпроси ни будят в съня:
Може би днес не е толкова късно?
Втори ли шанс ни се дава сега?


Тръгнем ли утре в различни посоки,
пак ще пустее в наште души,
а безспирният дъжд от въпроси
ще глъхне в мойте и твойте очи.

© Росица Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??