Нямаш нужда от мене в живота си -
стана ми ясно, макар да боли.
Но вратите пред мен не залоствай,
ще си тръгна сама, без молби и сълзи.
В себе си спомена като кръст ще си нося -
той ще ме топли в студените дни.
Жар от огнището твое няма да прося,
ще се завия с постеля от ноемврийски мъгли.
Няма да ти напомням никак за себе си,
щом искаш - нека да бъде така.
Тръгвам си, няма назад да поглеждам.
Все пак аз съм с достойнство жена.