Много хора ще ме съдят за това,
но когато те погледнах, нещо стана с мен.
Сърцето мое в ритъм нов заби!
Не знам дали това е, за което си мечтаеш тайно.
Знам, че имам нужда от теб и твоята любов.
Ден и нощ бленувам пак за твоята усмивка,
за гласа ти, щом ме търсеше по телефона.
За първата и последната, единствена прегръдка...
Но кой ли би ми позволил?
Да бъда с теб мираж е!
До колко забранена е забранената любов?
Или пък малка пречка е това?
Тръгваш си, знам ти си тръгваш,
а с теб си тръгва любовта ни...
От много време те сънувам
застанал пред вратата с куфар в ръка.
Крещя, протягам своите ръце към теб,
Но в миг разбирам, че илюзия било е.
Искам всичко да започне някак отначало,
но кой ли би могъл да върне времето назад?
Иска ми се да можех да ти покажа
какво беше и оставаш в мен завинаги.
Ще ми липсваш, когато се събуждам сутрин,
и щом не виждам твоето лице, умирам.
Няма значение сега дали ме искаш,
защото няма смисъл - крят наближава!
Ще бъдем заедно във друг живот...
Може би, ако узнаеше за моите чувства,
би било различно, бих те задържала още миг поне.
Но защо измъчвам се, щом няма смисъл,
превръща се в пепел всеки блян.
Питам се любов ли е или игра,
но отговор не получавам - казус е това!
Знай, че щом си тръгнеш и остана аз сама,
в ума ми ще се връща споменът за теб!
А ако такава била е нашата съдба,
ще се срещнем отново и завинаги!
© Цветомира Тинкова Все права защищены