Знаеше колко те обичам,
но си тръгна, нали?
Видя сълзите в очите ми,
но дори не ги изтри.
Знаеше, че ако си тръгнеш,
ще съм готова дори да умра,
но дори за миг не се поколеба.
Какво ти сторих, че така се промени.
Къде сгрешихме, че сега така боли.
Почакай, спри, погледни ме за последно
така, както ме гледаше преди.
Не, това не са твоите очи.
Какво направи с тях, на коя ги подари?
Не, не ме лъжи на раздяла.
Поне веднъж не искам да слушам лъжи.
Искам да знам какво се случи
 с тебе, че така се промени.
Не те ли боли за мен като виждаш
как от болка крещя, как
на пода падам сломена и
обвита в тъга, а сълзите идват
дори и в съня. Кажи ми, моля те,
аз ли сгреших или някой пак ти
наговори лъжи, само и само
да ни раздели.
Недей, почакай, поспри.
Погледни ме в очите и
ми кажи, защо си тръгваш
след всичко преживяно досега,
след всичките години, през които
за тебе аз бях света.
Искам да те спра, но ти сам
трябва да решиш с мен ли да си
или не. Но ако тръгнеш, моля те,
първо ме убий, за да знам,
че съм умряла в твоите ръце.