10 янв. 2009 г., 09:30

Трън 

  Поэзия
5.0 / 6
573 0 7
ТРЪН
Отново плетката се разплита,
закачена за крайпътния трън.
Истината гола пак е разкрита,
лъжата с тояжка почуква отвън.
Правдата с венец от златен бодил,
забрави лъжи да разплита,
че нейния връх от мързел е гнил,
че яде и пи до насита.
Остана истината с голи бодли,
тя лицемерно не може да гали
Че нейните тръни са малки и зли. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Все права защищены

Предложения
  • Сквозь ночную тишину, Ветерок подул в лесу. Все деревья зашумели, Лес покрылся снегом вмиг. Сосны вс...
  • Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...
  • Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...

Ещё произведения »