pavl64 (Павлина Петкова)
16 93
22 февр. 2009 г., 18:22

Трънчета 

  Поэзия
669 0 3

Вятърът надува мишци -

сред тая олелия

да издуха

тази неразбория.

Сред нажежена тишина

изригна вулкан от

мисли

лава

кален дъжд.

 

В своя земетръс

земята погреба

илюзии без хъс.

 

Пречупиха се годините

проплака стария

бор.

 

Реката на живота

от чувства

вкамени се.

 

Осмолиха се

несбъднатите мечти -

кехлибар в сърцето

на деня.

 

Пепелта със спомените

блудства

в лъжливи обещания

нощта се

запрепъва.

 

Кораб без платна...

 

попътен вятър към

небосклона.

 

Какво са празните слова?

 

Денят напряга сили

в родилна болка...

© Павлина Петкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Празните слова са попътен вятър...Отнася безспоменно деня...
    Поздрави!Хареса ми!
  • Все по-силна ставаш, Павли.
    И все по-философски звучиш...
    Радвам ти се.
  • "Реката на живота

    от чувства

    вкамени се."

    Много ми харесва!
    Хубаво е така, когато поезията ни кара да се замислим, а идеята не е изложена праволинейно.
    Поздрави!
Предложения
: ??:??