Очи тъжни в нощта, пламък, навяващ последен стон,
любов ли бе, притихва ли, или погубва се в своя дом,
нежен грях за двама, не е ли късно,
душа изстрадана, всяка рана бавно я разкъсва,
защо изгарям, тъмно е, не ще изгрее слънце,
в съня си още жива и не ще угаснеш,
като хладен бриз в буйните коси,
жестока участ, в чужди тайни не ме търси,
пепел ли е, или огън и не стихва,
тръни в устните, отрова тъй горчива,
копнеж не си, сърце, в дъното си шепот,
мъка дни и нощи, но и силен трепет,
и тъй ще помня най-невинното лице,
вечен зов, в една съдба до края.
© Аз Все права защищены