Изтръпвам като чуя химна на родината,
на България, на моята родна страна!
Тук аз се родих, родиха се и мойте деца
и останахме да живеем в нашата татковина!
Изтръпвам, когато се завърна у дома
в старата къща при моята майка и баща!
Те чакат ме заедно още на пътната врата,
да се прегърнем и заедно да спомним рода!
Изтръпвам, когато видя моите мили деца,
две хубави момчета с честни и добри сърца.
Те са моята гордост, моята сбъдната мечта,
покланям се и благодаря на Бога за това!
Изтръпвам, когато срещна Жената, Любовта,
когато я видя в очите й подавам и своята ръка.
Една красива жена сякаш излязла ми е от съня,
посрещам я с усмивка и красива роза в ръка!
© Валентин Миленов Все права защищены