Мои снажни зелени богини
насред двора извили снага.
Толкоз много, много години
аз ви крия в мойта душа.
Колко малки, мънички вий бяхте,
в магазина на рафта сами.
По дъжда, по полето тъжахте,
и по стръмните остри скали.
Вие помните, помните, мили,
как ви купих и взех у дома.
И недраги, бездомни, немили
ви насях в бързореда леха. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.