Тук всеки ден прилича на куршум.

В сърцата ни се целят часовете.

Тук правим крачки със едно наум

и взели сме се здраво във ръцете.

Със залез почва всеки следващ ден...

Със залез свършва и със залез почва.

Гласът от плач е силно зачервен,

а самолетите бръмчат нарочно.

Дърветата съвсем не са с пари,

листа обличат голите им клони.

И тука завистта в катран гори

когато някой свои цели гони.

Мъката от тялото кълве

и раните ужасно големеят.

Всеки с цел за дом и за дете.

Проблеми като химн в душите пеят.

Надеждата обаче ни крепи,

че утре може нещо да се случи.

За тези по-спокойни бъднини,

денят - куршум в сърцето ме улучи.