Тук съм
Край теб минава сивото ми ежедневие.
Горя от болките ти, страдам мълчаливо.
Приемам и решавам всякакви проблеми,
но ти не забелязваш даже, че съм жива…
Минават дни, години бързо си отиват,
а ти все тъй за мене нямаш ласка!
И бавничко душата ми изстива,
светът ми придобива черни краски…
Ще ме повикаш някой ден, на съмване,
да осветя деня ти като слънце.
Но повикът ти няма да се сбъдне –
ще съм далеч, отдето няма връщане.
Ще ме потърсиш лете покрай огъня,
да ти изпея песен за душата.
Но туй ще бъде просто невъзможно -
ще съм по орбита, за тебе непозната.
А днес съм тук. И паля огън всяка вечер
да ти е топло на ръцете и сърцето.
Огрявам твоя дом, но ти стоиш далечен
и... песента увяхва като късно цвете…
© Касияна Винева Все права защищены