ТВОЕТО И МОЕТО СЪРЦЕ

Хищници и мен кълват ме,

плътта разкъсват яростно сега.

Не искат да оставят ме на мира,

искат да отскубнат тъканта.

А сърцето ми ги моли жално,

но те не пускат неговата плът.

И тогава ярост се надига

и сърцето вдига си стена.

Зад нея крий се ужасено

и кърви като за сетен миг.

И още незарасналите рани

болят и плаче малкото сърце.

Тогава се оказва ниска и

тънка издигнатата му стена.

И хищниците с нови сили

прескачат я, нападат пак.

А сърцето бяга да се скрие,

а раните не спират да кървят.

Но ето, бягайки сърцето

среща друго, бягащо сърце.

И двете мънички, туптящи

издигат замък тъмен и висок.

От хищниците там се скриват

и чакат вечната любов.

...

И хората така нападат

понякога, други хора по света.

Но хората не могат да избягат,

не могат замък да си построят.

Но туй не пречи на сърцата,

да кървят безспирно,

безспирно да болят!

                       24.03.2007г.