Твоето небе
Понякога съм тъжно нелогична,
а цъфтят във есента ми маргарити
и споря с вятъра, но нищо лично,
пък той фучи, разпорвайки мъглите.
Понякога съм просто тънка струна
и от прашинка мога да се скъсам,
но знам по стръмно как се втурва,
как тежи денят, когато става свъсен.
Понякога съм слънчево студена
и не скъсявам дълги разстояния,
от всяка нощ по нещичко си вземам,
за разсъмване все мисля… рано е.
Понякога съм кротко водопадна,
стискам дълго във ръката си дъга,
а нежността ми става безпощадна
и с бистри капки мога само да валя.
Понякога съм просто странно лунна
и в тъмното до късно пиша стихове,
забравям дните си протекли бурно.
Не искам нищо...
Стига ми... и...
твоето небе...
© Ани Монева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Моите почитания, Кротко Водопадна ...
-
Благодаря на всички, спрели се при мен!
-
Даа, толкова сме различни понякога, че сами не можем да се познаем.
Дано хората, които ни обичат, приемат различната жена в нас като едно цяло.
Много ми хареса стихът, Ани! -
Направо си мелодия и всяка нота
е по едно "понякога" поела.
И тананика ден след ден животът
"адажио", "легато" или "престо"...
Благодаря за двойното удоволствие! -
Скалпелът на вятъра ме порна,
някаква тъга от мен изскочи,
на капчиците ти дъждът пороен
голямото небе мечтано сочи... -
Понякога се извисявам тихо
и искам да те видя отвисоко,
като прашинката, която се усмихва
на слънчевия лъч попаднал косо.
Поздравявам те за хубавото стихотворение, Ани - нежно и докосващо! -
такава поезия се чете само понякога, Ани...
не се среща навсякъде...
поздравления за нежната емоция, с която ни даряваш!!! -
Завладяваща музика са стиховете ти...
-
Много приятно, нежно обичащо!!!
-
Преди да чуя музиката искам да ти кажа, че в твоя свят и думите са мелодия
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
и с бистри капки мога само да валя."
Прекрасна си, Ани!