Твоето внимание беше лепило,
то събираше парчетата
на счупената ми душа.
Но се оказа нетрайно.
Сега събирам и подреждам,
напасвам ъглите,
закачам й картини в раните.
Кова ги.
Да е сигурно.
Жалея за лепилото,
понеже беше леко,
нежно,
осезателно красиво.
Не го ревнувам,
тъгувам го.
И заковавам раните,
за да е сигурно.
© Еле-на Все права защищены