През прозореца виждам отсреща
в студ скования сив булевард.
Всяка лампа запалена свещ е!
А пък вятърът– леден гуслар –
с остър свисък на струни студени
непрестанно пред прага фучи!
Светлината, която е в мене,
взех от твоите топли очи!
Ако можех да спра този вятър
само с двете си голи ръце!...
Но сега, с тях обгърнал земята,
милвам твоето бяло лице!