Пристигнахме обути със цървули.
Каруцата сменихме със метро.
Атракция с препасани потури
за ново, непонятно общество.

Взехме да ги учим на селями,
налагахме характер и черти...
Българинът знае оригами,
а също и пред всички да пърди.

Новият Алеко Константинов
започна пътеписи да реди.
Плюеше по своята Родина,
ронеше за чуждата сълзи.

И ето, че получи се накрая
да стане шеф на български чеда.
Майка си, ще продаде за пая
да трупа незаслужена пара.

Нищо ново всъщност под небето.
Животът като пумпал се върти.
"Бян булгар!", девиз е общо взето,
дали е твой, обаче помисли!!!