Твори човекът едва,
а до него Съдбата зла:
"Що се мъчиш ти, злочести?!
Нима за хвалби по-чести,
за благодат,
или просто от инат?
Нима не виждаш как се ден след ден листи,
че народът само за насъщния мисли."
Но твори човекът, не спира.
"Аз искам - казва - да оставя диря,
роб не ще бъда на действителността,
аз чувствам,
живея,
аз творя!
За мен няма съдба,
обстоятелства, тежки времена.
Само свобода!
И както всяка мазка оставя следа,
тъй и аз - поне в едно-две сърца...
Какво повече от това
да търся по света?"
Съдбата миг постоя,
мислейки "не ще ограбя тази душа..."
И го прескочи,
но и пътя му не посочи.
© Виолета Все права защищены