Живот, изписващ листи меланхолия...
Усещам се заклещена из редовете
на уродливо-творческото самоволие
със автор собствената ми несрета.
Сегиз-тогиз писецът ѝ прекъсва,
такъв и почеркът ѝ - крив, неравен;
да беше книга, просто да я скъсам,
а то съдба - убийствено-реална.
Обидно-задушливото мастило вдишвам,
издишвайки поредната тревога.
Да можех, в цялост бих я пренаписала
проклетата ми орис. Но сама не мога. ...