АниДжи (Снежина)
33 180
10 нояб. 2006 г., 14:40

Твоя 

  Поэзия
904 0 3
Какво има в теб?
С какво си ме толкова силно оплел?
Аз искам само твойте устни мили
И просто да ми кажеш,че те имам.
Пред тебе съм като дете-
Наивно,малко и готово да обича.
Незнаещо,неможещо да лъже.
Дете,което можеш да накараш
След теб да тръгне в огън и във бури.
Дете с което си играеш.
Дете,което можеш да измамиш.
Ще кажеш пак,че искаш да говорим,
За хиляди,за хиляди неща.
Ще кажеш пак,че искаш да ме гледаш
и ме прегращаш,докато заспя.
Че моята любов за теб е всичко.
Че Господ благославяш,че ме има.
В съня ми земен ме целуваш
и казваш, колко ще ти липсвам.
Та аз съм твойта тайна обич-
Нежна и любяща чак до болка.
Страстна,чувствена,нетърпелива,
Крещяща в тебе до полуда.
Та аз съм твойта нежна слабост,
Която трудно ще изгубиш.

© Снежина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • всичко което имам да коментирам по това стихотворение може да се синтезира в няколко символа: (^.^)
  • Благодаря за мненията. Но не мисля да го променям. Писала съм го отдавна и съм го чувствала по този начин. За мен е по-важно съдържанието отколкото звученето.Ако все пак някой не разбира последният ред мога да му го разясня
  • Браво ,Аниджи...Има заряд но все пак има неща за изглаждане...Като цяло обаче ми хареса.
Предложения
: ??:??