Крещят стените,
спомените стенат,
снимките плачат,
говори тишината,
проклина леглото,
мъждука лампата,
летят часовете,
протича се времето,
по-бавно от дъвка.
Лее се самотата,
като вода от кана
Когато си сам!
Когaто ме няма !
© Симона Иванова Все права защищены