21 янв. 2017 г., 22:33
Твоя по кучешки
Красив си,ти моя Безнадеждност –
Любовен лъч от зимното сияние.
Обвиваш ме във преспа снежна.
Поиш ме с рани от изгнание.
Попивам те жадно, аз съм Сахара!
Невиждали пясъци мокрият сняг.
Преплитат се стъпки, пониква омара,
буренясва в артерии тихата страст.
Целувам очите ти – жълти огньове.
Крилата горят. За тебе са пазени!
Отдавам се всячески, дай ми окови!
Твоя по кучешки – до последния залез.
© Силвия Илиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Много силни думи,особено в края. Браво!Успех!
-
Съвсем не е тиха тая страст! А стиховете ти са просто висш пилотаж!
-
Преданост..."до последният залез".Изблик от чувства спускащи се като поток към "красивата Безнадежност".Оригинално!
-
Влади, благодаря ти!
-
Прекрасен стих!
-
Младен,Дими,Васе,Кети, Роси,Веси сърдечно благодаря!
-
Оригинален стих! Много ми хареса!
-
Интересно... Поздравления!
-
Като Младен - оригинален стих.И изпълнен със съдържание, с ясни послания!
-
Много хубаво! По кучешки- предано. Поздрави!
-
Страхотно е !
-
Много оригинална лирична творба. Възхитен съм, Силвия!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
