Жадна ли съм, пия тишина
и рисувам в утрото надежда.
Мостове в живота не руша,
но назад отвикнах да се вглеждам.
Тъжна ли съм – спомням си дъжда.
Той танцува лудо под звездите.
Дадената обич не броя,
тя назад не може да полита.
Знам, че всички болки ще простя,
стига моят път до теб да спира.
Миг ми трябва, за да долетя,
век не стига, за да те открия. ...