I
Пречистен, качвам се при теб във храма
Душата ми сама е, теб те няма
И поразен, пронизан със невидима роса,
аз възкачвам се при твойте небеса
И към светлината жалостно протягам своите ръце
Използвам всеки ключ възможен, за да отключа твоето сърце
Притискам силно длани, ридаейки, аз моля всеки бог
Да ме допусне пак, отново, в твоя рай широк
II
Отваряш дверите на твоя млечен храм
Във бяло се явявам, тук и там ...