Обичаш
тъй както и дишаш -
със цяло сърце.
Страстта ти е буйно море
в което
се къпе небето...
Живееш
и пееш
със птиците,
не кацаш по жиците
и търсиш в простора
сърцата на другите хора.
Пожар си и жажда
в които се ражда
всемира.
И песен на лира
си ти -
възкръсваш сред своите мечти...
И затова
си сама -
Защото
на злото окото,
на спящите
не вижда летящите...
Лети
сред своите звезди,
накрая ще срещнеш своята птица,
ще бъдете крал и кралица.
Защото във полет обичаш
и само подобни на тебе привличащ...
А тези, с капаните,
не са сред избраните,
защото те се стремят
в калта да те спрат,
че в своята земност
те бъркат любов... с клопка и ревност...
А ти си дете на свободата,
на висините и светлината
и само родените,
дарените
със крила
могат със теб... да летят в любовта...
23.08.2015.
© Георги Каменов Все права защищены