justcloi (Златина Петрова)
32 19
24 мар. 2007 г., 19:44

Твоят подарък 

  Поэзия
672 0 2
Мечето диша, аз го усетих
вчера, късно, то оживя...
В прегръдка силна го вплетох
и навън заваля...

Вдишах неговият - твoй аромат,
и погалих го по меката главица.
Погледът му бе така познат,
и огледах се в него - "Кралица!"

То протегна пухени ръчички
и се сгуши миличко до мен.
Примигна с мънистени очички
и се усмихна по начин променен...

Мечето заговори тихо за тебе,
радва се, че с твоето име го наричам!
И как галя го нежно денем...
А аз му споделих колко те обичам!

И то ми напомни, че сега си с нея
и че, може би, си щастлив така!
Не питам повече, не смея...
Просто гушнах мечето и останах сама!

Посветено...

© Златина Петрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??