Студен си като през януари,
минаваш като вятър
и оставяш ледени сълзи.
Мълчанието ти убива
всичките слънца в мен.
Приказките се изчерпаха
и докосваш ме едва
и студено, студено ми е вече,
не ще ме стопли нежността.
Не ще ме стоплиш и ти,
защото пак те няма.
Връзката с теб е по-студена
дори и от януари.
Аз тихичко си тръгвам,
надявайки се да забележиш това.
Обещах си да не пиша за теб,
защотото пиша ли -
усещам малко повече тъга.
И ето, снежинките затрупват
моите последни стъпки
самота.
© Недописана Все права защищены