16 апр. 2014 г., 22:27
На глътки жадни всяка твоя дума
изпивам, а душата ми гори.
И устните откакто ги целуна
не спират да се молят „Продължи”!
Изследвай като обетована земя
с ръце от пламък всяка моя фибра,
открий ме както никой досега,
до край стигни. Аз повече не искам
да бъда остров в океан от самота,
сърцето да преглъща дните празни,
душата ми да скита в празнота.
Разбий отвътре страховете. Във талази ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация