Сега съм твърда, толкова съм твърда,
като скала огряна от призрачна Луна...
Това в очите ми не са сълзи,
а само утринна роса.
Сега бронирана съм
и плувам като кораб в океана...
Призрачен кораб, на който
пробойна не ще да нанесе
нито риф подводен, нито айсберг...
Сега съм ледена, толкова съм ледена,
като откъснат айсберг понесен от течението,
но айсбергът топи се от водата,
докато в морска пяна не се превърне...
Ще бъдеш ли за мен водата?
Но как, ти бе студът,
който в айсберг ме превърна!
Сега съм твърда, толкова съм твърда...
20-11-2018 год.
© МД Все права защищены