Твърде дълго я стисках през зъби
тая моя внезапна любов...
Не за друго, а можело, видиш ли
да се чувстваш не много готов.
(Те, мъжете, били по-чувствителни.
И обичали да завладяват.
Неочаквано ставали мнителни,
не обичали да им додяват,
свободата си тачели. Хайде де!
Че аз моята също я тача.)
Но от толкова много пазене
вече даже не мога да плача. ...