Твърде късно

17 дек. 2009 г., 10:09

Поэзия » Другая

630 0 1

Такива крясъци не раждат нищо хубаво.
Змийчета съскат в побеснелите ми мисли.
Една секунда – после всичко е изгубено:
и възпитание и толерантност... Всичко... Всичко!!!

Ако сега избухне вампирясалата гордост
и кръвопийски се оближе яростта ми,
ще разпознаеш в озверелия ми поглед
най-грозното лице на отчаянието

Не знам къде се разминаваме със теб,
но нещо не е както трябва и го чувствам.
Защо ми трябва да се убеждавам, че след ден
ще е различно - няма вечно да е същото.

Защо не мога като прост човек и аз
да кажа: ”Майната му. К`вото беше - беше!”,
а трябва да ровичкам в пепелта
и да прощавам даже недопуснатите грешки?!

Не знам, но ме е яд - за теб... за мен...
за пипалата на човешката ни глупост.
Живеем сякаш няма да умрем.
И си прощаваме... Но късно... Твърде късно...

Твърде късно

Свързани произведения

Комментарии

Предложения