13 янв. 2008 г., 02:00
Тя
Тя
... И тъй - какво е любовта?
Течаща страст по сухи устни?
Или е към нечувствано врата,
или сълзи от сол безвкусни?
Или е дреха, със лице във кръпки,
или е стих, политнал кат` стрела,
или трева е, стенеща под стъпки,
или е цвете, натежало за пчела?
Или сърце е, безвъзвратно посветено,
осиротяло и без ключ за своя дом,
което глухо плаче, подредено,
като хербарий във прашасал том?
Или е нощ, със непотърсени звезди,
или ден, с дребнавости обсипан,
или нива, със заглъхнали бразди,
или оазис, в пустошта засипан?
Или чувсто, викащо за ехо... ДА!!!
или сянка, преминаваща през дните,
или е удар - с вик за свобода,
или Слънце, опрощаващо вините?
Или е Цар, оставил своят трон,
или слуга е - длъжен да мълчи,
или е Кръст, изстенал под пирон,
или струна, във акорд "горчи"?
Или е кръв, крещяща на фонтани,
или молитва в пропаст без лице,
или танц на млади урагани,
или длан, закриляща сърце?
Или е цвят, тъмата разтреперил,
или звук - разбил стени и маски,
или е пулс, сърцето си намерил,
или са два - в един от ласки?
Или просто е разлистено дърво,
родило всичко туй - там - отдълбоко,
под Небе с неземно зарево,
посадено в Извор, идващ от високо???
05. 08. 2003 г. Прага
И втора част:)
Тя 2
Всички ние търсим любовта -
може би защото сме самотни,
за някои това е верността,
за други - връзки оборотни.
И всички сме родени егоисти -
за най-доброто претендираме,
за чистото, макар да сме нечисти
и (не)раздрани пак раздираме.
Любовта за някои е механично,
търкане на половите компоненти,
за други - чувство романтично,
с годините отслабващо в проценти.
И пак всички търсим любовта -
самички посред хората самотни,
търсим в пъстротата на света,
но само не и в раните Голготни.
А ти намерил ли си Любовта,
в която саможертвата изпъква?
А опитал ли си лично Верността,
на Ръце, които от греха измъкват?
А кой създал е, мислиш, любовта
и защо, кажи, към нея се стремим?
Без Него май е резултатът самота,
а заместители ли трябва да търпим?
Търсиш ли Я още или се поддаваш
на евтините пародийни смеси?
А пазиш ли се чист или продаваш
се за свои и за чужди интереси?
Аз вече я намерих Любовта -
не, по-точно Тя сама ми се откри,
изтръгна ме от злостна самота
и завинаги във Себе Си ме скри!
24. 02. 2007 г.
Прага
... И тъй - какво е любовта?
Течаща страст по сухи устни?
Или е към нечувствано врата,
или сълзи от сол безвкусни?
Или е дреха, със лице във кръпки,
или е стих, политнал кат` стрела,
или трева е, стенеща под стъпки,
или е цвете, натежало за пчела?
Или сърце е, безвъзвратно посветено,
осиротяло и без ключ за своя дом,
което глухо плаче, подредено,
като хербарий във прашасал том?
Или е нощ, със непотърсени звезди,
или ден, с дребнавости обсипан,
или нива, със заглъхнали бразди,
или оазис, в пустошта засипан?
Или чувсто, викащо за ехо... ДА!!!
или сянка, преминаваща през дните,
или е удар - с вик за свобода,
или Слънце, опрощаващо вините?
Или е Цар, оставил своят трон,
или слуга е - длъжен да мълчи,
или е Кръст, изстенал под пирон,
или струна, във акорд "горчи"?
Или е кръв, крещяща на фонтани,
или молитва в пропаст без лице,
или танц на млади урагани,
или длан, закриляща сърце?
Или е цвят, тъмата разтреперил,
или звук - разбил стени и маски,
или е пулс, сърцето си намерил,
или са два - в един от ласки?
Или просто е разлистено дърво,
родило всичко туй - там - отдълбоко,
под Небе с неземно зарево,
посадено в Извор, идващ от високо???
05. 08. 2003 г. Прага
И втора част:)
Тя 2
Всички ние търсим любовта -
може би защото сме самотни,
за някои това е верността,
за други - връзки оборотни.
И всички сме родени егоисти -
за най-доброто претендираме,
за чистото, макар да сме нечисти
и (не)раздрани пак раздираме.
Любовта за някои е механично,
търкане на половите компоненти,
за други - чувство романтично,
с годините отслабващо в проценти.
И пак всички търсим любовта -
самички посред хората самотни,
търсим в пъстротата на света,
но само не и в раните Голготни.
А ти намерил ли си Любовта,
в която саможертвата изпъква?
А опитал ли си лично Верността,
на Ръце, които от греха измъкват?
А кой създал е, мислиш, любовта
и защо, кажи, към нея се стремим?
Без Него май е резултатът самота,
а заместители ли трябва да търпим?
Търсиш ли Я още или се поддаваш
на евтините пародийни смеси?
А пазиш ли се чист или продаваш
се за свои и за чужди интереси?
Аз вече я намерих Любовта -
не, по-точно Тя сама ми се откри,
изтръгна ме от злостна самота
и завинаги във Себе Си ме скри!
24. 02. 2007 г.
Прага
© Станимир Тахов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Аплодисменти и от мен!
-
Харесва ми.Само за това "или" съм съгласна,идва в повечко.
-
Любовта означава да даваш, когато имаш и преливаш, да напоиш сушата отсреща и едва тогава тя, вече несуша ще направи като теб......
-
Любовта означава да даваш,и няма нищо общо стова което получаваш...,но ако и получаваш...!Стиха е прекрасен!
-
Благодаря на всички
Първото стихче съм го писал по поръчка на едно момиче от чата преди време, затова съдържа толкова "ИЛИ" за да не задължава кое точно е любовта. Там са смесени човешката-интимна любов и Божията-безусловна...... -
Ей, харесаха ми стиховете ти.
-
Невероятен разрез на любовта!
Прекрасен стил и въздействие!
Поздрав! -
Много харесвам стиховете ти...
и този в двете си части е прекрасен...
...и завинаги във Себе Си ме скри...
чудесен финал...с обич, Станимир. -
Много ми хареса първото, чисто и нежно!
Отначало удиви ме второто, но ме възхити със:
"А ти намерил ли си Любовта,
в която саможертвата изпъква?
А опитал ли си лично Верността,
на Ръце, които от греха измъкват?"
Тя е най-святата Божия Любов!
Поздравления! -
И двата са прекрасни!Нека никога не те напуска Любовта!
-
Наистина - много сложен процес.
Поздравления! -
Оригинален в две части!
-
Поздрави!!!
-
Аз съм...........тихо! Нямам какво да кажа. Стила ме кефи страшно и стиха е невероятен. Поздравления от мен. БРАВО!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Много ми хареса!