26 авг. 2012 г., 19:22

Тя 

  Поэзия
879 0 1

Тя е онзи прилив - отчаяние, 
който свежда пак над мен глава,
в погледа ù - мъка и мълчание,
отразили греховете на света.

Тя не е жена, а поход,
малък куп замръзнали звезди,
пред очите - пелена от мъка, 
а зад нея кухи дълбини.

Тя не иска да я следваш.
Ти неволно тръгваш устремен,
сам, със своето безсилие,
и се надяваш да я стигнеш някой ден.

Тя не дава да я стигаш. 
Тя не е материя дори,
а една красива болка,
която сам си сътвори...

© Щилияна Бахчеванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??