Тя е онзи прилив - отчаяние,
който свежда пак над мен глава,
в погледа ù - мъка и мълчание,
отразили греховете на света.
Тя не е жена, а поход,
малък куп замръзнали звезди,
пред очите - пелена от мъка,
а зад нея кухи дълбини.
Тя не иска да я следваш.
Ти неволно тръгваш устремен,
сам, със своето безсилие,
и се надяваш да я стигнеш някой ден. ...